Анализ на Мартин Костов, адвокат  В първите дни след 1 януари

Анализ на Мартин Костов, адвокат 

В първите дни след 1 януари 2026 година тематиката не беше превалутирането, а повишаването, маскирано като „ механически развой “, разяснява в правния си разбор юрист Мартин Костов. Линията беше ясна: еврото не пристигна като счетоводна интервенция, а като оправдание – за дребни и едри търговски хитрости, за институционална тромавост и за „ регулаторен спектакъл “, в който страната наподобява дейна едвам, когато към този момент е късно. 

През последните седмици сме очевидци на нови случаи и нови механизми, които се демонстрираха през януари – в това число една процедура, която по своята правна елементарност е скандална: две каси/две чекмеджета и „ ресто съгласно валутата, с която плащаш “, макар че законът споделя друго.

1) „ Две каси “: дребната машинация, която в действителност е огромно нарушаване

Преходът (януари) беше умислен като къс интервал на редом „ двойно обращение “ на двете валути, само че на процедура огромна част от търговията го трансформира в паралелна система: в случай че плащаш в левове – връщат ти левове, а в случай че плащаш в евро – връщат евро. Това се показва като „ улеснение “, а от време на време – като „ липса на наличност “. Само че законодателят е планувал съответно предписание точно, с цел да няма „ улеснения “, които в действителността са управляема далавера: когато потребителят заплати в левове, в интервала на двойно послание, търговецът връща остатъка напълно в евро, а единствено в случай че няма наличност в евро – напълно в левове.

Тук има един основен подробност, който издава „ двойната каса “ като съзнателна процедура, а не като случай: в случай че обектът поддържа редовно две чекмеджета и връща по „ валутна принадлежност “ (каквато е всеобщата практика), това значи, че той не просто „ няма наличност “, а провежда наличността по този начин, че да заобиколи правилото. Законът позволява изключение при липса на евро, а не позволява бизнес модел „ неналичието да е политика “.

Правният смисъл и житейската логичност на условието рестото да се връща в евро, когато заплащането е в левове през интервала на двойното обращение, е транспарантен и прагматичен: да се изтегли левът от приложимост допустимо най-бързо, без жителят да бъде трансфорат в пощальон на личните си дребни пари и да се постанова в края на интервала на колкото се може по малко жители да вървят да сменят останалите им левове. Именно по тази причина европейската процедура при предходни смени е ориентирана към евро-ресто, с цел да не се „ рециклира “ остарялата валута назад в послание и да се съкрати интервалът, в който търговците боравят с две валути. В противоположен случай левът остава жив не заради икономическа нужда, а заради улеснение за касата, което е в директно несъгласие със закона.
В края на януари завършва оня едномесечен „ прозорец “, в който левът и еврото съжителстват като законно платежно средство – член 24 ЗВЕРБ споделя ясно, че интервалът на двойно послание е един месец от датата на въвеждане на еврото. Тоест за нас – до 31 януари 2026 година, без удължение, като от 1 февруари нататък комерсиалната мрежа към този момент няма правно съображение да приема левове за заплащане, тъй като левовите банкноти и монети престават да бъдат „ законно платежно средство “ отвън тази едномесечна рамка. Левовете, несъмнено, не изчезват – те просто се реалокират от касите към обмена, а законът оставя на жителите съответен и относително необятен „ кулоар “: Българска народна банка обменя левове в евро гратис, в безкрайно количество и без ограничаване във времето, комерсиалните банки обменят гратис през първите 6 месеца (т.е. до края на юни 2026 г.) и освен това до 12 месеца нямат право да отхвърлят услугата, а „ Български пощи “ обменят гратис през първите 6 месеца – единствено в обитаеми места без банков клон, до 1000 лева дневно за лице, а за 1000–10 000 лева – след предварителна поръчка (и без продан над 10 000 лева на ден).

2) Новите януарски случаи: когато „ свободният пазар “ стартира да наподобява на свободен лов
В предходния текст по тематиката, които излезе към 7 януари, говорихме за първата вълна– за оня миг, в който обществото още се пробва да разграничи кое е чисто техническо превалутиране и кое е безшумно „ преподреждане “ на цените. С напредването на януари обаче стана очевидно нещо по-тревожно: образците не понижиха, а се множаха, и започнаха да се подреждат по браншове, което е най-сигурният белег, че не гледаме единични „ изключения “, а държание, което се опитва, копира и възстановява там, където страната идва постепенно, приказва доста и глоби със забавяне. 

И да – институциите започнаха да изнасят цифри за „ акцията “, в това число данни, че от началото на инспекциите Национална агенция за приходите е съставила 286 акта за определяне на административни нарушавания и е издала 67 наказателни постановления за над 360 хиляди лева, като тази статистика беше огласена от Владислав Илиев (ГД „ Фискален надзор “). Но в действителния живот цифрите сами по себе си не утешават никого, когато сред касата и наказателното разпореждане има времева бездна, а сред наказателното разпореждане и действително платената глоба постоянно стои съдът.

Надграждането по отношение на началото на месеца е, че към този момент имаме секторни профили на нарушаванията, а освен звук в обществените мрежи – и в случай че би трябвало да посочим най-фрапантните, те се въртят към три територии, в които индивидът е най-слаб: услугите, паркирането и медикаментите.

-        Услугите (фризьорски/козметични салони, фитнеси) се оказаха едни от най-плодородните „ полета “ за внезапно повишаване, тъй като там цената най-лесно се оправдава с мъгляви думи – „ всичко нарастна “, „ доставките “, „ наемът “, „ личният състав “, „ еврото “ – и най-трудно се ревизира с естествена потребителска логичност, защото услугата няма етикет на рафта и човек схваща за „ новата действителност “ сега, в който към този момент е седнал на стола или е влезнал през вратата. Затова казусът, който беше посочен обществено като емблематичен– скок от 291% за боядисване на коса във фризьорски салон в Бургас – не е значим единствено като %, а като диагноза: когато ежедневна услуга, която доста хора употребяват не от суетност, а от табиет, достолепие и обществен най-малко, внезапно се трансформира в „ разкош “, се вижда не пазара, а неналичието на надзор, тъй като естествената икономическа логичност позволява нарастване при разходен напън, само че не позволява неколкократно повишаване за една нощ, скрито с „ валутен преход “.

-        Паркинги и сходни услуги – от „ такса престой “ до абонаменти – се трансфораха в обособена линия на социална паника, тъй като това е услуга без независимост на избор: индивидът е пристигнал до центъра, спрял е, времето тече, бариерата не договаря и единственото, което остава, е да заплати. Именно тук „ чисто пазарното “ опрощение стартира да скърца най-силно, в случай че се пробва да се показа като „ справедлива нужда “, тъй като икономическите фактори при един паркинг са обикновени и предвидими: терен/наем или цена на капитала (която не се трансформира от датата на валутата), най-малък личен състав (който не нараства с 50% за осем дни), осветяване и електрозахранване (разходи със относително ниска разтегливост по отношение на броя на паркиралите), поддръжка на бариера/система, защита (ако въобще има), административни разноски и възможни локални такси. Всичко това са разноски с мудна динамичност, които не „ скачат “ незабавно единствено тъй като ценовата табела към този момент е в евро. И тъкмо по тази причина инспекцията на Национална агенция за приходите и КЗП по сигнал за паркинг в центъра на София – при данни за нарастване с над 50% – закупи символна стойност, в това число тъй като институциите признаха механизма: при смяна в цената търговецът разполага с 5 дни (5 работни дни) да показа аргументация и документи, а органите след това преценят дали нарастването е стопански обосновано.
Този „ петдневен прозорец “ е самичък по себе си разкриващ: страната, която би трябвало да предотвратява спекулата, на процедура първо позволява нарастването да се случи и да работи в действителни продажби, а след това дава период за пояснение – т.е. санкционният режим потегля след обстоятелството, когато потребителят към този момент е платил, към този момент е бил „ тестван “, и към този момент е научил горчивия урок, че преходът се усеща не в нормативния текст, а на бариерата.

-        Лекарствата към този момент се оформиха като обособена линия на публичен напън, тъй като тук не приказваме за артикули, които „ можеш да не купиш “ или „ да отложиш “, а за терапия, за здраве, за надзор на хронично състояние– и точно по тази причина всяко повишаване бързо се трансформира в боязън, а страхът– в яд. КЗП обществено заяви за голям брой сигнали за покачване на цени на лекарства и стартира инспекции, като в общественото говорене беше посочен и човешкият, не статистическият подробност: сигнал от възрастен човек, съгласно който лекарство за кръвно е поскъпнало с към една трета от 1 януари.  Точно тук се къса търпението на обществото, тъй като когато лекарството се „ превалутира “ нагоре, жителят не е просто потребител– той е пленник на витална нужда, а страната, в случай че отговори единствено със известие „ започваме инспекции “, на процедура споделя: първо ще преброим вредите, след това ще мислим по какъв начин да предотвратим идващите. Подобно повишаване на толкоз значими „ артикули ” към този момент излиза отвън чисто потребителските проблеми и може да се преглежда като проблем пред националната ни сигурност.

И тук е значимо да се каже нещо неприятно, само че почтено: когато страната дава отговор на систематични нарушавания главно с репортажи за инспекции и с отчетни цифри, тя не взема решение казуса – тя ръководи усещането за проблем, тъй като повишаването не е индивидуален случай, а държание, което се възпроизвежда там, където контролът е муден, глобата е далечна, а доказването е мъчно. Дори когато има актове и наказателни постановления, остава въпросът, който обществото към този момент инстинктивно задава: какъв брой от тези наказания действително ще устоят правосъден надзор и какъв брой ще бъдат „ обезсилени “ по процесуални аргументи, каквото в административно-наказателната процедура не е изключение, а всекидневие, в случай че наказателните постановления подлежат на обжалване пред съда и точно там постоянно се взема решение дали глобата е действителна или единствено медийна.

3) Законът категорично има „ анти-спекула “ текст – въпросът е има кой ще го приложи?
Тук е значимо да сме юридически точни, тъй като точно „ детайлът “ е мястото, където спекулата обича да се скрие. Първоначалната редакция на Закона за въвеждане на еврото (обн. Дъждовни води, бр. 70/20.08.2024 г.) не съдържаше експлицитна, нормативно дефинирана „ анти-спекула “ възбрана, която да обвърже търговеца по време на двойното обозначаване с аршин за почтеност и бистрота при образуването на цените. Този „ защитен колан “ беше подложен по-късно – със Закона за изменение и допълнение на ЗВЕРБ, признат на 30.07.2025 година и обнародван в Дъждовни води, бр. 65/08.08.2025 година, когато в член 15 беше основана нова алинея 4: в интервала на двойно обозначаване търговците, които оферират артикули и услуги на консуматори, следва да образуват цените „ добросъвестно и транспарантно “, а всяко нарастване би трябвало да е обосновано от справедливи стопански фактори, като при поискване се показват доказателства пред контролните органи.

И същият пакет промени не остави този принцип да виси във въздуха като честен апел, а го върза към процесуални принадлежности, които на доктрина са задоволително остри, с цел да режат: в същия ЗИД беше основан нов член 55а („ Предоставяне на информация “) – категорично с цел да може КЗП, Национална агенция за приходите и КФН в границите на пълномощията си да изискват нужна и пропорционална информация, като настояването се стимулира документално, а срокът за даване е „ рационален “, само че по закон не може да е по-кратък от 5 работни дни. Това е юридическата „ аргументация “ на практиката, която към този момент виждаме на терен и по репортажите– регулаторът дава пет дни за аргументация на скока: не тъй като по този начин му е хрумнало, а тъй като законът самичък е заложил минимална процесуална рамка, която– колкото и да наподобява „ административно рационална “– в действителния живот значи, че нарастването работи, събира доходи и въздейства върху потребителя, до момента в който страната чака документите да дойдат по входящ номер.

Още повече: същият ЗИД не просто „ вкара принцип “, а дефинира и езика му, тъй като в спомагателните разпореждания беше изменена дефиницията на „ справедливи стопански фактори “ – като външни за търговеца, документируеми промени в разноски по производство/ доставка/ съхранение/ продажба, нормативни промени, форсмажор и други фактори с директно и значително отражение върху себестойността. Тоест законодателят – най-малко на хартия – се опита да отнеме най-любимото оправдание на „ евро-преходната “ далавера: общите приказки без доказателства. Паралелно, с цел да се сътвори „ прожектор “ върху огромните играчи, беше основан и член 55б, който задължи избрани търговци на дребно над прагове (оборот) да разгласяват всекидневно в машинночетим формат цени на артикули от „ огромната потребителска кошница “, като КЗП поддържа обществен портал. Това е замислено като анти-спекула механизъм посредством гласност – и като доказателствена база за инспекции, съпоставения, проследимост.

Но ето къде стои огромният проблем: инструментите на закона не могат да донесат автоматизирана правдивост. Те са ключове. И в случай че ключът стои в джоба на регулатор, който се задейства реактивно– след сигнал, след репортаж, след шум– вместо редовно и предвидимо, резултатът е постоянно еднакъв: „ акция “, „ акция “, „ взаимна инспекция “ за пред камерите, няколко акта и наказателни постановления, след което пазарът продължава да прави това, което прави най-добре– да тества границите на слабата страна, до момента в който откри мястото, в което рискът е по-нисък от облагата.

И да, мащабът към този момент се комуникира обществено: по данни, отразени в национални медии, от началото на акцията са осъществени близо 1500 инспекции, открити са към 120 нарушавания, а наложените наказания са за „ над 100 хиляди евро “. Но в случай че това е „ мощната ръка “, тя към този момент е по-скоро ръка, която регистрира активност, в сравнение с ръка, която трансформира държание – и най-много ръка, която занапред би трябвало да потвърди, че зад административната статистика стои действителна събираемост и резистентност на глобите, тъй като в противоположен случай „ глобата “ се трансформира в прессъобщение: издава се, апелира се, пада по процедурни недостатъци или по необоснованост, и най-после на касата остава жителят, който е платил цената още в деня на нарастването, без да получи назад нито стотинка от държавната „ суровост “.

4) Банки, продан и такси: когато законът споделя „ без такса “, а практиката търси малка врата

Втората нова линия, която се ускори през януари, е банковата: недоволства за отводи за продан (особено по отношение на неклиенти) и диалози за таксуване на услуга, която жителите чакат да бъде част от „ публичната договорка “ на еврото.

Законът е безапелационен по две точки:

Първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото кредитните институции обменят гратис левове в евро при изискванията на закона.
В рамките на 12 месеца те нямат право да отхвърлят продан на левове в евро, в това число когато лицето няма сметка при тях (т.е. не е клиент), като след приключването на първите 6 месеца имат право да взимат такса за този продан.
Това е моментът, в който „ банковата процедура “ и „ законът “ не трябва да се разминават с половин усмивка и пояснение „ такава ни е вътрешната политика “. Вътрешната политика не е източник на право. Ако има отводи или условия за неклиенти в този интервал, въпросът към този момент не е честен – въпросът е за нарушаване.

5) Компетентните органи: кой какво глоби (и за какво „ прехвърлянето на топката “ е част от проблема)
Законът за въвеждане на еврото официално е по-ясен от множеството български „ контролни “ режими, тъй като не оставя компетентността на въображението, а я разписва по членове: кой управлява кои отговорности, кой може да желае информация, кой може да постанова насилствени ограничения и – най-важното – кой подписва актовете и наказателните постановления. И тъкмо по тази причина всяко „ това не е при нас “ през януари звучи не като административна неизясненост, а като административна техника за изпаряване на отговорността, тъй като контролът е разчертан, а законът категорично позволява и взаимни инспекции – т.е. институциите не са сами на терена, когато „ нарушаването е по средата “.

КЗП (Комисия за отбрана на потребителите)

КЗП е „ потребителският “ надзорен орган по режима – тя управлява спазването на основните правила за двойното обозначаване и държанието към потребителя, в това число отговорностите за двойно обозначаване, разпоредбите за заплащания в интервала на двойно послание – тук попада и тематиката за всеобщото държане на „ две каси “ и връщането на рестото, както и член 27, алинея 1 от закона и новите принадлежности за условие на информация по член 55а и 55б.  Това не е „ мека “ подготвеност: при открито неспазване КЗП може да приложи насилствени административни ограничения (писмено предизвестие или документално обвързване в период да се преустанови/отстрани нарушението), а решението предстои на неотложно осъществяване, без значение от обжалване – т.е. законът дава инструмент за бърза промяна на практиката, а освен за „ глоба след сезона “.

Национална агенция за приходите (Национална организация за приходите)

Национална агенция за приходите не е „ втори КЗП “, а органът, който законът натоварва с контрола върху най-конфликтната зона – „ анти-спекула “ правилото за добросъвестно образуване на цените (чл. 15, алинея 4), както и върху член 20 и режима за условие на информация по член 55а. Точно тук е и практическата изгода от член 55а: когато органът изиска аргументация и данни, законът задължава проверяваното лице да ги даде в рационален период, който не може да е по-кратък от 5 работни дни – т.е. „ дайте ни 5 дни за аргументация “ не е журналистическа формула, а процедурен най-малко, трансфорат в инструмент за инспекция. И Национална агенция за приходите има „ зъби “ освен през глобата: при неспазване, обвързвано с разплащателни документи, може да ползва насилствени ограничения по член 58 (същата логичност: първо спираш практиката, след това наказваш).

Българска народна банка (Банков надзор) – за поднадзорните лица

Когато нарушителят е поднадзорно на Българска народна банка лице (банки и други поднадзорни субекти по посочения в закона обхват), контролът по съответно изброени разпореждания е на Българска народна банка, а при определяне на нарушавания Българска народна банка може да ползва насилствени ограничения по член 58. И най-важното за санкционирането: актовете за определяне на нарушавания се сформират от длъжностни лица, оправомощени от съответния подуправител на Българска народна банка, а наказателните постановления се издават от него (или от оправомощени лица) – т.е. „ банковият “ подтекст не минава през общ административен лабиринт, а има съответен автограф и съответен виновен център.

КФН (Комисия за финансов надзор) – за поднадзорните ѝ лица

Тук логиката е аналогична: КФН и нейните органи управляват спазването на изброени разпореждания от поднадзорните лица (включително и член 15, алинея 4 в използвания контролен контекст), могат да изискват информация по член 55а и могат да ползват насилствени ограничения, като актовете и наказателните постановления се движат през съответния заместник-председател на КФН.

Законът категорично лимитира припокриването, като планува, че избрани контролни алинеи не се ползват по отношение на поднадзорните на КФН лица – т.е. „ кой е способен “ е въпрос, който законът е планувал да има еднопосочен отговор, стига администрацията да не го размива съзнателно.

Министърът на електронното ръководство

Това е „ техническата “ линия на режима – надзор върху адаптирането на осведомителни системи по член 46 и член 47, алинея 1, с опция за насилствени ограничения и с административно наказателна подготвеност по общия ред на закона. На пръв взор надалеч от цените, само че основно за това дали страната ще излъчва ред, или ще създава безпорядък посредством личните си системи.

Санкционна рамка (накратко, само че без розови очила)

Санкциите са диференцирани по тип извършител (физическо лице/търговец), по тип нарушаване и по повторност. За „ анти-спекула “ правилото (чл. 15, алинея 4) законът планува санкция за физически лица и по-сериозна имуществена глоба за търговци, в това число до 200 000 лева при повторност; за част от хипотезите при огромни предприятия законът вкарва и % от оборота (с таван до 1 000 000 лева.), точно с цел да не се трансформира глобата в „ действен разход “ на веригите.
Но огромният проблем, който законът не може да реши самичък, е този: глобата е капацитет, а не резултат – тъй като административнонаказателният развой е развой на доказване, обжалване и правосъден надзор. Законът е разписал кой да подписва актовете и постановленията, само че не може да подпише вместо тях политическа воля да се носи отговорност – и тъкмо в тази междина се ражда „ прехвърлянето на топката “ като институционален жанр.

6) Практически край: по какъв начин жителят да не остане самичък против касата (и против гишето)

Ако би трябвало да сведем януари до работеща тактика, тя е елементарна и неприятна за търговеца: доказателство + верен получател.

При „ две каси “, отвод да се върне ресто в евро, липса/грешка в двойното обозначаване – КЗП (снимка на касов бон, фотография на етикет/табела, дата, обект).
При подозрение за редовно недобросъвестно ценообразуване и проблеми във фискалните документи – Национална агенция за приходите (бон, цена на място, съпоставяне, дата/час).
При отказ/такса за продан в несъгласие с режима – Българска народна банка (Банков надзор), тъй като законът категорично фиксира задължението и възбраната за отвод (вкл. по отношение на неклиенти в 12-месечния период).
Каква е действителността, когато регулаторите са превърнати в кадрови паркинг, а контролът в кампаниен PR - отново „ жителят да свърши работата на страната “.  

Разликата е, че законът този път е дал задоволително ясни куки. Въпросът е дали ще бъдат употребявани за действителна смяна на държанието, или отново единствено за „ отчитане на активност “ – до момента в който някой безшумно прибира облагата от прехода.